Зимен кокошарник - как да осигурим сухо и защитено място за птиците

Зимен кокошарник не е непременно отоплена постройка. По-важно е птиците да разполагат със сухо място за нощуване, защита от силен вятър, чиста постеля, свеж въздух и незамръзнала вода. Кокошките понасят студа по-добре, когато оперението им остава сухо и въздушното течение не преминава през кацалките.

Подготовката започва преди първите трайни студове. Проверете покрива, вратите, мрежите, отворите за проветряване и пода. Така ще имате време да отстраните течове и пролуки, без да работите в сняг или замръзнала кал.

Какво трябва да осигурява зимният кокошарник

Добрата конструкция пази птиците от валежи, течение и хищници. Вътрешността трябва да позволява удобно почистване и редовна проверка на птиците.

Основните изисквания са:

  • покрив без течове;

  • сух и добре дрениран под;

  • затворена зона за нощуване;

  • високи отвори за проветряване;

  • кацалки извън пътя на студения въздух;

  • достатъчно полози със суха постеля;

  • сигурна врата и здрава мрежа;

  • лесен достъп до храна и вода;

  • външна зона със защита от сняг и кал.

Металното заграждение с покрив осигурява защитено пространство за движение, но не замества затворената къщичка. При зимни условия птиците имат нужда от място, в което да нощуват на сухо и без директен вятър.

Защита от течение без запечатване на помещението

Пролуките около вратата, покрива и долната част на стените трябва да бъдат огледани. Отвор, през който въздухът духа директно към птиците, не изпълнява ролята на вентилация. Той създава течение и отнема топлия въздушен слой около тялото им.

Проверете кокошарника в студен и ветровит ден. Застанете на височината на кацалките и установете дали там се усеща силна въздушна струя. Проблемните процепи могат да се уплътнят, без да се затварят предвидените вентилационни отвори.

Не покривайте цялата конструкция с непропусклив материал. Влагата от дишането, изпражненията и поилките трябва да напуска помещението.

Защо вентилацията остава необходима през зимата

Желанието да се запази топлината често води до плътно затваряне на всички отвори. Така вътре се натрупват влага, прах и амоняк. По стените и покрива се появява конденз, постелята се овлажнява, а рискът от измръзване на гребените и краката се увеличава.

Отворите за въздух се разполагат високо, над нивото на птиците. Те трябва да отвеждат влажния въздух, без студената струя да пада върху кацалките. Покрийте ги със здрава мрежа, която не допуска гризачи и хищници.

Признаци за недостатъчно проветряване са:

  • капки по прозорците и стените;

  • мокра постеля;

  • тежка миризма;

  • видима плесен;

  • влажни пера;

  • дразнене на очите и дихателните пътища.

Ако усещате амоняк, почистете замърсените места и увеличете въздушния обмен. Не разчитайте на ароматизиращи препарати, които само прикриват миризмата.

Сух под и постеля за студените месеци

Подът не бива да задържа вода от валежи, разлята поилка или проникваща почвена влага. Ако кокошарникът стои направо върху нисък и кален терен, повдигането му или изграждането на добре дренирана основа ще улесни зимната поддръжка.

За постеля могат да се използват сухи дървени стърготини или нарязана слама. Материалът трябва да е чист и без плесен. Отстранявайте мокрите участъци веднага, а замърсената постеля под кацалките проверявайте по-често.

Дълбоката постеля изисква правилно управление и наблюдение. Добавянето на нов материал върху мокър или силно замърсен слой не решава проблема. При остра миризма, слепване или влага постелята трябва да бъде сменена.

Поставете поилката върху стабилна основа, за да не се пълни с отпадъци и да не мокри пода. Избраната височина трябва да позволява на птиците да пият спокойно.

Нужна ли е изолация

Изолацията помага за ограничаване на резките температурни промени, но не компенсира течащ покрив, мокър под или лоша вентилация. Тя има по-голям смисъл при леки конструкции, студени райони, чувствителни породи и птици с оредяло оперение.

Изолационният материал трябва да бъде затворен зад здрава облицовка. Кокошките не бива да го кълват, а гризачите не трябва да имат достъп до него. Проверете и дали облицовката създава скрити кухини, в които се събират влага и вредители.

При метална конструкция следете за конденз по вътрешната страна на стените и покрива. Затвореното дървено помещение обичайно предлага по-добра защита за нощуване, а металната волиера дава сигурна зона за движение през деня. Комбинацията между двете често е практична за дворно ято.

Кацалки за безопасна нощувка

Кокошките предпочитат да спят над пода. Кацалката ги държи далеч от студената и влажна постеля и им позволява да покриват краката си с пера.

Използвайте дърво с гладки ръбове и достатъчна ширина за стабилно стъпване. Металът се охлажда силно и не е добър материал за зимна кацалка. Осигурете място за всички птици, без да ги принуждавате да се притискат прекомерно.

Не поставяйте кацалките:

  • непосредствено под вентилационен отвор;

  • до врата, която се отваря често;

  • над поилката и хранилката;

  • една точно над друга;

  • твърде близо до студена метална стена.

Проверявайте краката на птиците за рани, подуване и промяна в цвета. При съмнение за измръзване или инфекция потърсете ветеринарен лекар.

Полози и събиране на яйцата

Пологът трябва да остане сух, сравнително тих и защитен от течение. Подменяйте намокрената или замърсена постеля и проверявайте дали покривът над гнездата не пропуска вода.

Яйцата могат да замръзнат и да се напукат при ниски температури. Събирайте ги по-често през студените дни. Яйце с напукана черупка не трябва да се прибира при останалите за консумация.

Как да предпазим водата от замръзване

Птиците трябва да имат постоянен достъп до чиста вода. При замръзнала поилка те могат да намалят приема на храна, а грижата за ятото бързо се усложнява.

Без електричество можете да използвате две поилки и да ги сменяте, когато едната замръзне. Проверявайте водата няколко пъти дневно при студено време.

При електрическа подложка или отопляема поилка използвайте продукт, предназначен за животни и за конкретния вид съд. Кабелите трябва да бъдат недостъпни за птиците и защитени от вода, кълване и механично увреждане. Не поставяйте нагревател върху запалима постеля.

Нужно ли е отопление на зимния кокошарник

Отоплението не се добавя автоматично към всеки кокошарник. Здрави и аклиматизирани птици могат да понасят ниски температури, ако са сухи, защитени от течение и имат достатъчно храна и вода. По-дребни породи, птици с големи гребени, болни екземпляри и кокошки с оредяло оперение изискват по-внимателно наблюдение.

Продължителното скупчване, стоенето на един крак, отпуснатото поведение и отказът от храна могат да показват студов стрес. Проверете първо влагата, течението, постелята и общото състояние на птиците.

Ако е необходимо допълнително затопляне, използвайте уред, предназначен за животновъдни помещения. Монтажът трябва да следва инструкцията на производителя. Нагревателят се поставя далеч от слама, дървени стърготини, прах и вода.

Топлинните лампи крият сериозен риск при падане или контакт с постелята. Не окачвайте лампа за кабела и не прекарвайте постоянно захранване чрез случаен удължител. Електрическата инсталация в кокошарника трябва да бъде изпълнена и защитена от квалифициран специалист.

Храна и светлина през зимата

Продължете да използвате балансиран фураж, съобразен с възрастта и предназначението на птиците. Следете дали всички кокошки достигат до хранилката. По-слабите и по-ниско поставени в йерархията птици могат да бъдат изтласквани от храната.

Съхранявайте фуража в сух, затворен съд, недостъпен за гризачи. Разсипаната храна трябва да се почиства, защото привлича вредители.

Краткият ден влияе върху снасянето. Ако използвате допълнително осветление, осигурете постоянен режим с таймер и безопасно монтирано тяло. Рязкото угасване след залез може да остави птиците на пода, преди да са се качили на кацалките. По-разумно е добавената светлина да бъде в ранните сутрешни часове.

Външната зона през сняг и кал

Кокошките трябва да имат избор дали да излизат навън. Покритата част на заграждението осигурява сухо място за движение, когато земята е мокра или покрита със сняг.

Проверете:

  • дали покривалото е здраво закрепено;

  • дали върху него не се натрупва тежък сняг;

  • къде се оттича дъждовната вода;

  • има ли кал около вратата;

  • дали мрежата е стабилна при вятър;

  • може ли хищник да прокопае под оградата;

  • затваря ли се вратата сигурно вечер.

Не затваряйте плътно цялата волиера с найлон. Ако използвате странична защита срещу вятър, оставете възможност за въздушен обмен и наблюдавайте за конденз.

Подготовка на дървен и метален кокошарник

Дървеният кокошарник трябва да се огледа за разцепени дъски, течове, разхлабени панти и участъци с гниене. Покритието за дървесината трябва да бъде разрешено за съответната употреба и да е изсъхнало преди връщането на птиците.

При металния модел проверете съединенията, антикорозионното покритие, мрежата и закрепването към терена. Металното заграждение осигурява пространство и защита, но към него трябва да има затворена зона за нощуване, снасяне и укриване при лошо време.

Избирайте конструкцията според броя и размера на птиците, условията в двора и времето, с което разполагате за почистване. Претъпканият зимен кокошарник се овлажнява по-бързо и поддържането на добър въздух става по-трудно.

Проверка преди първите студове

Преди зимата направете последователен оглед:

  1. Проверете покрива и отводняването.

  2. Уплътнете процепите, през които духа към птиците.

  3. Почистете вентилационните отвори и защитете с мрежа.

  4. Сменете влажната постеля.

  5. Огледайте кацалките, полозите и вратите.

  6. Проверете мрежата и заключването срещу хищници.

  7. Подгответе резервна поилка.

  8. Приберете фуража и постелята на сухо.

  9. Тествайте осветлението и безопасните отоплителни уреди, ако ще се използват.

  10. Наблюдавайте поведението и телесното състояние на птиците.

В Sorbe.bg можете да разгледате дървени кокошарници, метални външни заграждения и модели с различни размери. Съпоставете описания капацитет с реалната площ, броя на птиците и наличието на защитена зона за нощуване. Добре подготвеният зимен кокошарник остава сух, проветрен и удобен за ежедневно обслужване дори през най-студените седмици.

Трябва ли зимният кокошарник да бъде отопляван?

Не във всеки случай. Здравите и аклиматизирани кокошки понасят студа, ако помещението е сухо, защитено от течение и добре проветрено. При нужда използвайте отоплителен уред, предназначен за животновъдни помещения.

Трябва ли да затворя вентилационните отвори през зимата?

Не. Вентилацията отвежда влагата и амоняка. Разположете отворите високо и ги защитете с мрежа, така че студеният въздух да не преминава директно през кацалките.

Каква постеля е подходяща за зимен кокошарник?

Може да използвате сухи дървени стърготини или нарязана слама без плесен. Отстранявайте мокрите и силно замърсени участъци, вместо само да ги покривате с нов слой.

Как да предпазя водата на кокошките от замръзване?

Проверявайте поилката няколко пъти дневно и подгответе резервна за смяна. При отопляема поилка или нагревателна основа спазвайте инструкцията и пазете кабелите от вода, постеля и достъп на птиците.

Достатъчно ли е металното заграждение за кокошките през зимата?

Металното заграждение осигурява защитена площ за движение, но не замества затвореното място за нощуване. Птиците се нуждаят от суха зона без директен вятър, с кацалки и полози.

Как да разбера, че в зимния кокошарник има прекалено много влага?

Следете за конденз по стените и прозорците, мокра постеля, плесен и миризма на амоняк. Почистете замърсените участъци, проверете поилката за теч и подобрете проветряването.

Кога да подготвя кокошарника за зимата?

Направете основния оглед преди първите трайни студове. Проверете покрива, вратите, мрежите, вентилацията, кацалките и отводняването, за да имате време за необходимите ремонти.