История на запалките - от огнивото до съвременните модели

Историята на запалките започва много преди появата на познатите джобни модели. В продължение на векове огънят се е получавал с кремък, метал и леснозапалим материал, а процесът е изисквал време, сухи условия и опит. Постепенно искрата, горивото и пламъкът са събрани в един механизъм, който може да се задейства с ръка.

Днес запалките се различават по гориво, начин на запалване, форма на пламъка и предназначение. Част от тях са създадени за носене в джоб, други за свещи, камини и барбекюта, а трети работят по-добре на открито. Познаването на основните етапи в развитието им помага да разберем защо една конструкция има фитил и камъче, друга използва бутан, а трета създава електрическа дъга без пламък.

Как са палили огън преди запалката

Един от най-старите начини за получаване на огън е ударът между кремък и метал. Отделените искри попадат върху прахан - сух и леснозапалим материал, който трябва внимателно да бъде раздухан, докато се появи пламък.

Този способ е работил добре при подходящи условия, но не е бил бърз. Влагата затруднява запалването, а пренасянето на кремък, огниво и прахан изисква отделен комплект. За ежедневна употреба хората се нуждаели от по-компактно устройство, което да създава искра и да осигурява гориво с едно действие.

През XVIII и XIX век се появяват различни химически и механични уреди за запалване. Част от тях са били предназначени за лаборатории и домакинства, а не за носене в джоб. Те показват прехода от традиционното огниво към механизираното получаване на пламък.

Дьоберейнеровата лампа от 1823 година

През 1823 г. германският химик Йохан Волфганг Дьоберейнер създава устройство, което често се споменава сред предшествениците на съвременната запалка. То използва химична реакция за получаване на водород. Когато газът достигне платинена гъба, се възпламенява.

Дьоберейнеровата лампа е била настолен уред със значителни размери. Тя не прилича на днешната джобна запалка и не е била удобна за пренасяне. Значението ѝ е в друго - показва, че пламъкът може да се получава чрез контролирано действие, без традиционното продължително разпалване на прахан.

Устройството намира приложение през XIX век, но сложната конструкция и работата с водород ограничават практичността му. Следващата голяма промяна идва с материал, който дава надеждна искра при триене.

Фероцерият променя механизма на запалване

В началото на XX век австрийският химик Карл Ауер фон Велсбах разработва фероцерия - сплав, която отделя нагорещени частици при триене в грапава стоманена повърхност. Изобретението се свързва с 1903 г. и създава условия за производството на компактни механични запалки.

Елементът, който разговорно наричаме "камъче", всъщност не е естествен кремък. Той представлява малка пръчка от фероцериева сплав. Назъбеното колелце отнема фини частици от нея, те се нагряват и образуват искрите, които възпламеняват горивото.

Механизмът е прост, малък и лесен за обслужване. Когато фероцериевият елемент се износи, може да бъде сменен при моделите за многократна употреба. Същата основна идея продължава да се използва в много бензинови и газови запалки.

Появата на джобните бензинови запалки

В началото на XX век бензиновите запалки започват да придобиват познатата компактна форма. Обичайната конструкция включва резервоар или попиващ пълнеж, течно гориво, фитил, фероцериево камъче и колелце за получаване на искра.

Емблематичен пример е Zippo. Компанията е основана в Брадфорд, Пенсилвания, през 1932 г., а първите запалки са произведени през 1933 г. Конструкцията включва метален корпус с капак и ветрозащитен екран около фитила. Отворите в екрана подпомагат достъпа на въздух и пазят пламъка при умерен вятър.

Бензиновите модели се превръщат и в лични аксесоари. Металният корпус позволява гравиране, декоративни покрития и колекционерски серии. Механизмът може да се обслужва чрез зареждане с подходящо гориво и смяна на фитила или камъчето, когато състоянието им го налага.

Течното гориво постепенно се изпарява, дори когато запалката не се използва, а бензиновият модел трябва да се проверява преди пътуване, къмпинг или престой на вилата.

Как бутанът променя масовата запалка

Развитието на запалките продължава с използването на втечнен бутан. През 1935 г. във Франция е издаден патент за бутанова запалка на Анри Пинжо, а първите модели Flaminaire достигат до пазара през 1947 г.

Бутанът се съхранява под налягане в затворен резервоар. При натискане на клапана газът излиза контролирано и се запалва от механична или пиезоелектрическа искра. Така отпадат фитилът и попиващият пълнеж, характерни за бензиновите конструкции.

През втората половина на XX век газовите запалки стават масови. През 1973 г. BIC пуска своята запалка с регулируем пламък. Лекият корпус, готовността за употреба и серийното производство превръщат еднократната бутанова запалка в обичаен предмет за домакинството.

Наред с еднократните модели се развиват и газови запалки за многократно зареждане. Те предлагат различни механизми, корпуси и форми на пламъка.

Механично и пиезоелектрическо запалване

При запалките с колелце искрата се получава чрез триене във фероцериев елемент. Механизмът изисква движение на палеца и с времето камъчето се износва.

Пиезоелектрическото запалване работи по различен начин. При натискане на бутона механичният удар върху пиезоелектрически кристал създава високо напрежение и искра между два контакта. Не са необходими батерия или фероцериево камъче.

Пиезоелектрическият механизъм се среща при джобни, кухненски и турбо запалки. Управлението с бутон често е по-удобно за палене на свещници, котлони и барбекюта, но силата на натискане се различава при отделните модели.

Турбо запалки и концентриран пламък

Турбо запалките използват бутан и създават тесен, концентриран пламък. Горивото се смесва с въздух и излиза с по-висока скорост, поради което пламъкът се задържа по-добре при лек вятър.

Този тип се среща с една, две или повече струи. За обичайни задачи една струя често е достатъчна. Моделите с няколко струи изразходват повече гориво и развиват по-силна топлина.

"Турбо" и "ветроустойчива" не са пълни синоними. Бензинова запалка с добре оформен защитен екран също може да работи при вятър, без да създава турбо пламък. При избора е по-полезно да се провери конструкцията, отколкото да се разчита само на рекламното определение.

Концентрираният пламък изисква внимателно насочване. Турбо запалката трябва да се държи далеч от суха растителност, текстил, хартия и нагрети повърхности.

Дълги запалки за кухня, камина и барбекю

Удълженият корпус решава практичен проблем - увеличава разстоянието между ръката и мястото на запалване. Този тип запалки е удобен за дълбоки свещници, газови котлони, фенери, камини и скари.

При палене на барбекю дългият модел позволява подпалката да бъде достигната, без пръстите да влизат близо до въглищата. Това е по-разумно от използването на малка джобна запалка в дълбока скара.

Някои дълги запалки имат гъвкава шийка, регулиране на пламъка или защита срещу случайно натискане. Преди покупка проверете бутонът дали се управлява удобно, дали корпусът стои стабилно в ръката и дали моделът може да се зарежда.

Електрически запалки с дъга

Съвременните електрически запалки не използват газ, бензин, фитил или фероцериево камъче. Между два или повече електрода се създава високоволтова дъга, която запалва фитила или тънък сух материал.

Вградената батерия обикновено се зарежда чрез USB връзка. Липсата на открит пламък прави конструкцията удобна за свещи и някои задачи на открито. Дъгата обаче има ограничена зона на действие и не е подходяща за всяка камина или дълбоко барбекю.

Електродите трябва да се пазят чисти, а устройството - от вода, силно нагряване и механични повреди. При повредена батерия, деформиран корпус или проблем със зареждането запалката трябва да бъде спряна от употреба.

Как да изберете запалка според задачата

Подходящият механизъм зависи от мястото и честотата на употреба.

За свещи в леснодостъпни съдове е достатъчна стандартна газова или електрическа запалка. При дълбок свещник удълженият корпус пази пръстите от нагряване.

За камина, печка и барбекю е удобна дълга газова запалка. Бензинов джобен модел може да запали суха подпалка, ако тя е леснодостъпна, но не е най-безопасното средство за достигане навътре в огнището.

За двор и къмпинг може да се разгледа турбо запалка или бензинов модел с ветрозащитен екран. И при двата варианта трябва да се предвиди съответното гориво.

Ако търсите предмет за подарък или личен аксесоар, значение имат материалът, обработката на корпуса, механизмът и възможността за поддръжка. Красивата декорация не компенсира неудобен бутон или трудно намиращ се пълнител.

Как се поддържат многократните запалки

Поддръжката започва с установяване на точния тип запалка. При бензиновите модели се използва само гориво, предназначено за бензинови запалки. Автомобилен бензин и други леснозапалими течности не са безопасен заместител.

Фитилът и камъчето се проверяват според указанията на производителя. Слаба искра може да показва износено камъче или замърсено колелце, но трудното палене може да бъде свързано и с недостатъчно гориво или неправилно положение на фитила.

Газовите модели се зареждат с посочения от производителя вид бутан и подходящ накрайник. Зареждането се извършва на проветриво място, далеч от пламък, искри и нагрети уреди. Запалката не трябва да се задейства непосредствено по време на пълнене.

Корпусът може да се почиства с мека суха кърпа. Не използвайте абразиви върху декоративни и метални покрития. При миризма на газ, повреден клапан, нестабилен пламък или деформиран резервоар спрете употребата.

Безопасно съхранение на запалки и гориво

Запалките, газовите пълнители и течните горива се държат далеч от деца, домашни любимци, открит огън и отоплителни уреди. Не ги оставяйте на перваз с пряко слънце, върху нагрята метална маса или в автомобил през горещ ден.

Принадлежностите за камината могат да имат определено място в стаята, но горивото и запалките не трябва да стоят непосредствено до огнището. За вилата изберете сух и прохладен шкаф, отделен от печката, котлона и барбекюто.

Газовите флакони се съхраняват изправени и с поставена защитна капачка. Не ги пробивайте и не ги излагайте на висока температура. Бензинът за запалки трябва да остане в оригиналната плътно затворена опаковка.

Повредената запалка не бива да се прибира като резервна. Теч на газ, пукнат корпус, блокирал бутон или необичайно силен и неравномерен пламък са основания устройството да бъде изведено от употреба.

От източник на пламък до личен аксесоар

Развитието на запалките през последните два века следва няколко ясни посоки: по-компактен корпус, по-надеждна искра, по-лесно зареждане и по-добър контрол върху пламъка. От Дьоберейнеровата водородна лампа до електрическите модели с дъга всяка конструкция решава различен практически проблем.

Днешният избор включва бензинови запалки с фитил, стандартни бутанови модели, пиезоелектрически механизми, турбо пламък, дълги запалки за домакински задачи и електрически варианти. Нито един тип не е най-добър за всяко приложение.

В Sorbe можете да разгледате различни видове запалки и да ги сравните според механизма, размера, начина на зареждане и предназначението им. Избирайте според задачата, за която ще използвате запалката, и следвайте указанията за горивото, поддръжката и безопасното съхранение.

Често задавани въпроси

Коя се смята за предшественик на съвременната запалка?

Дьоберейнеровата лампа от 1823 г. често се посочва сред предшествениците на съвременната запалка. Тя е настолен химически уред, който получава водород и го възпламенява върху платинен катализатор, а не джобна запалка в днешния смисъл.

Какво представлява камъчето в механичната запалка?

Така нареченото камъче обикновено е малък елемент от фероцериева сплав, а не естествен кремък. При триене в назъбеното колелце от него се отделят нагорещени частици, които запалват горивото.

Каква е разликата между бензинова и газова запалка?

Бензиновата запалка използва течно гориво, фитил и обикновено фероцериево камъче. Газовата работи с бутан, който излиза от резервоар през клапан и се запалва чрез механична или пиезоелектрическа искра.

Каква запалка е удобна за камина или барбекю?

Дългата газова запалка държи ръката по-далеч от подпалките и е удобна за дълбока камина или скара. Малка джобна запалка е приемлива само когато мястото за запалване е леснодостъпно.

Каква е разликата между турбо и стандартна газова запалка?

Стандартната газова запалка създава мек пламък, а турбо моделът образува по-тясна и концентрирана струя. Турбо пламъкът се задържа по-добре при лек вятър, но развива по-силна топлина и изисква внимателно насочване.

Как работи електрическата запалка с дъга?

Електрическата запалка създава високоволтова дъга между електроди и не използва газ, бензин или фитил. Батерията се зарежда, а електродите трябва да се пазят чисти и сухи.

Може ли бензинова запалка да се зарежда с автомобилен бензин?

Не. Използвайте само гориво, предназначено за бензинови запалки и препоръчано за конкретния модел. Автомобилният бензин и други леснозапалими течности не са безопасен заместител.

Как се съхраняват газови пълнители и бензин за запалки?

Съхранявайте ги в оригиналните затворени опаковки на сухо и прохладно място, далеч от деца, слънце, искри и източници на топлина. Не ги оставяйте до камина, печка, барбекю или в нагрят автомобил.